ЗАСУЕТЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; засуетя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Започвам да се суетя. – Забравил съм си джобното ножче! – казвам му и се засуетявам край бюрото си. Тарас, СГ, 116. В двора се засуети Лалка. Тя поиска да почерпи гостите. С. Северняк, П, 71. Момчето спусна завесата много късно. Оркестрантите се засуетиха: изтърваваха ноти и пюпитри. М. Кремен, СС, 94. Попадията се обърка. Втурна се в кухнята. Но вместо ножици бе взела машите и се засуети из къщата. Т. Харманджиев, КЕД, 75. Къде ми е единият чехъл? Засуетих се да го търся. Бл. Димитрова, ПКС, 210.